Малко известно за Яворов

         Скъпи приятели. Искам да ви разкажа един много интересен случай от живота на големия наш поет и народен войвода Пейо Яворов. По време на своето трето отиване в Македония, което сава по времето на Първата балканска война през 1912 година. След като четата на Яворов освобождава Банско заедно с българската армия той се устремява на юг. Българските войници под ръководството на генерал Стилиян Ковачев успешно действат в района на Пиринска Македония и освобождават Мелник. 

           След тези успешни действия Пейо Яворов, неговият близък приятел и съратник Тодор Александров и още двама техни другари отиват при генерал Стилиян Ковачев и настояват пред него българската армия да освободи град Кавала. Генералът отказва да прати войската, защото не му достигат хора, но се съгласява да прати Яворов и тримата му приятели като наши пратеници в този град. 

             Поета и другарите му се прегръщат с генерала братски, обличат се като наши пратеници и заминават за Кавала, в който се е намирала голяма турска войска, която действала в този регион заедно с нейния щаб. Когато четиримата пратеници пристигат в града, отиват в щаба на турската армия и директно поставят ултиматум на командващия, че ако по най-бързия начин турската армия не се изнесе от града, то българите са разположени на близките до Кавала възвишения и ще ги изколят до един. 

             Какво се случва, обаче оттука насетне. Турците се плашат и панически се изнасят от кавала. На третия ден след турското изнасяне при Яворов и приятелите му пристига неговата чета, а чак на петия ден пристига българската армия. Тоест пет дни Яворов и другарите му остават сами след турското напускане на града и практически са го освободили сами без да пукне пушка. Това е наистина исторически факт.