"Чергари" ли са прабългарите

Уважаеми читатели. позволявам си да пусна един свой личен коментар относно темата за прабългарите и техния произход. Минава през всякакви пишещи машини и компютри през времето. Винаги е имало манипулации по този въпрос. През различните периоди от време темата за нашия произход е била манипулирана, за да бъде удобна на тогавашните силни на деня. 

            Нека сега да се спрем на историческите и археологическите извори, които се отнасят до нашата тема.

              Едни от най-ранните свидетелства в западната историческа традиция за прабългарите са от времето на хунските нашествия, когато за първи път се споменава на запад името българи като "съюзници" на хуните.  След смъртта на Атила те се връщат обратно на Изток. 

            В източните исторически извори те се споменават още по-рано през ІІ-ІV век. Едни от първите историци, които споменават името българи, е Мойсей Хоренски в своята Арменска история. Мойсей пък от своя страна цитира по-ранните произведения на арабския историк Мар Абас Катина, в които писания локализира българите в териториите на Северен Кавказ, където прабългарския вожд Вунд прави държавно обединение. Българите обаче след военни действия са принудени да напуснат този район по посока източен Кавказ и Черно море, като така влизат в полезрението на Византия, и нейната историческа традиция (Йоан Зонара, Прокопий Кесарийски) заради военните нашествия в ромейските предели от страна на древните българи. 

              След като българите успяват малко да се заседят на териториите между източен Кавказ, източната част на Черно море и обширните степи на днешна Украйна, отново организират държава под ръководството на хан Кубрат. Старата Велика България оцелява около век. Хазарското нашествие се оказва неудържимо за българите и ги принуждава да се разселят в разни посоки и Аспарух със своите българи идва на Балканския полуостров и в 681 година побеждава византииците, и основава Дунавска България. По-нататък историята я знаем и аз няма да се спирам на нея.

              Археологическите доказателства за присъствието на българите в споменатите от мен райони също вече са доста. За живота им на кон съдим от археологическата култура Сивашовка, за която руските специалисти от Волго-Донската археологическа експедиция са сигурни, че е тясно свързана с прабългарите. Това е потвърдено и от нашата археологическа наука. Погребенията от тази култура са бедни на артефакти, открити са оръжия и доста стремена, което е доказателство за живота на кон. 

              Обаче има и друго. Тази експедиция е открила и множество градове, които са наречени от руснаците "городища", някои от които като Деснобрежното Цимлянско городище, са строени от дърво, докато други като Саркел и Хумаринското градище са строени изцяло от камък.   Защо в степните райони строителството е дървено? Просто историята ни разказва за огромно движение на хора, което започва с отблъскването на хуните от китайците на запад. Ето какво се случва. Китайците отблъскват със сила западните си врагове, хуните, които от своя страна, понеже са изтласкани на запад, пак чрез война подчиняват и изтласкват своите съседи на запад. Те пък от своя страна правят същото и така е до появата на тези племена в Европа. 

              При такова развитие на нещата е просто невъзможно да се уседне където и да било и затова селищата и градовете са правени от дървен материал, който е лек и лесно преносим от едно място на друго. Същият е случаят и с българите и тяхното движение. Те не са живели на коне, защото са го искали, а защото били принудени да го правят. Но там, където се заседяват, оставят градежи и държава след себе си. Така е с градището Верхний Чирюрт в Дагестан (чиято територия съвпада с владенията на Вунд). Същото е положението и с градищата във Велика България, които са каменни като Саркел и Хумаринското градище. Последното специалистите го считат за предшественик на Плиска. То е каменно, голямо и в него са открити много надписи с руническо писмо. Саркел също е каменен.

              След нашествието на хазарите, аспаруховите българи са принудени да използват дървен материал за своите селища като Никулицел в Румъния, тъй като под хазарски натиск са принудени да се преселят на Балканите, където се появяват градове като бъдещата българска столица Плиска, която отново е строена от дървен материал, заради несигурността на българите дали ще се заселят в този район за постоянно. Два века по-късно по времето на хан Крум и след неговата победа над византийците при Рижкия проход, става ясно, че заселването е за постоянно и в Плиска се започва каменното строителство.

               Не може един народ който е "чергарски" да има такива архитектурни познания, да има своя писменост (така нареченото руническо писмо) и да остави такива забележителни паметници. Това просто е невъзможно.   За мене истината е следната: българите никога не са били "чергари", а оттам, откъдето са минали са оставили култура и държава след себе си.