На Коледа се ражда български герой

          На Коледа се ражда не само Христос, а и един герой. На 25 декември 1848 година в малкото балканско градче Калофер в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Петкова се появява на бял свят едно момченце, което го кръщават на Христос - Христо Ботев.

          В своите първи детски години бъдещият велик поет и герой живее в своя роден град. през 1854 година той се мести и заедно с баща си и отива да живее и учи в училището в Карлово, където преподава и Ботьо Петков Той учи там до 1858 година. След като минава време те се връщат обратно в родния Калофер, където младото момче продължава да учи, и завършва калоферското трикласно училище през 1863 година

          Преломен момент в неговия живот е срещата му в същата с видния български възрожденски деятел Найден Геров, който му помага да замине за Одеса. там той учи във Втора Одеска гимназия, откоято е изключен поради липса на интерес към учебната програма през 1865 година. По време на своето пребиваване в Русия младият Ботев се запознава с достиженията на руската и световната литератури и поддържа близки контакти с редица руски революционери. През 1866 година той е назначен за учител в бесарабското село Задунаевка, но година по-късно му се налага да се върне в родния Калофер, защото баща му тежко заболява. 

             В същата година му излиза първото стихотворение "Майце си" в издавания от Петко Славейков вестник Гайда.

                През 1867 година Ботев е принуден да напусне Калофер и да емигрира в Румъния, заради пламенната си реч по време на празника на светите братя Кирил и Методий 11 май (24 май по-нов стил). 

                 Неговият румънски период оставя траен отпечатък в живота му. там той живее освен в Браила и в други румънски градове, където сменя много работни места. Запознава се с редица наши борци за свобода като Хаджи димитър, Стефан Караджа 

                 През 1868 г. младият революционер става част от  четата на Жельо Войвода, на която е секретар. По време на своето пребиваване в нея той написва стихотворението си "На прощаване". Четата обаче още в Румъния се разпада и не успява да прекоси Дунава.

                  След това Ботев се записва да учи в медицинското училище в Букурещ, където негов съквартирант е бил Апостола на българската свобода Васил Левски. Талантливият поет, обаче не успява да събере средства за да продължи своето обучение и напуска училището.

                  Няколко години той се мести, като през 1871 година той се заселва в Галац, където се запознава се и поддържа връзка с руския революционер Мелетин, който от своя страна общува със своите съмишленици в Одеса.

                 Когато румънските власти ги разкриват, ги арестуват и затварят и двамата във Фокшанския затвор. След като Ботев го освобождават от затвора, се връща отново в Букурещ, където издава своя вестник "Дума на българските емигранти", който излиза на 10 юни 1871 г. . През месец април на следващата 1872 г. Ботев отново е задържан и заключен отново във Фокшанския затвор. Благодарени е обаче на застъпничеството на Левски и Каравелов, той е отново на свобода. Големият боет започва работа във вестника на Каравелов "Независимост“, на който след време става и съредактор.
                 Творческите му прояви не стигат дотук. На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“. през 1874 година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество.
               Работата му като журналист продължава и във в. "Знаме" през 1874 година. На следващата година, Ботев издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров.
               Тази 1874 година е особенно важна и за личния живот на поета. През юли месец, той се жени за своята любима Венета и техен кум е Георги Странски
           През септември месец излизат ботевата стихосбирка "Песни от Ботьова и Стамболова" както и „Стенен календар за 1876 година“, където е публикувано знаменитото му стихотворение „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.
След обесването на Васил Левски, поета застава начело на БРЦК. Под негово ръководство две години по-късно започва подготовката на Априлското въстание. По нейно време, той заминава за Русия, където събира средства и оръжие за въстанието.
            След кървавото му потушаване, революционерът си подава оставката като ръководител на БРЦК и въпреки това остава активен. поддържа връзка с членовете на Гюргевския революционен комитет, а през май 1876 година излиза последния брой на неговия вестник "Нова България".  След като успява да събере своя чета, той успява да се качи с една част от нея от пристанището в Гюргево на кораба "Радецки" на 16 май. Според историческите източници ден по-късно четата принуждава  капитана на кораба Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг близо до град Козлодуй.
             След като ботевата чета стъпва на прословутия козлодуйски бряг, тя поема своя път към Балкана, като минава през околодесетина села. от тези населени места за съжаление на четниците, малко българи се присъединяват тях.
             Последователите на поета-революционер водят няколко сражения с турските потери. Епичната последна битка на четата става на 1 юни 1876 година на Околчица, където тя е разбита и Христо Ботев пада убит от куршум.
                Разбира се много са версиите за неговата смърт, които историците дебатират, но аз няма да се спра на тях. Според мен важното е едно и това е, че Ботев и четата му са герои и абсолютно заслужават нашата почит и уважение със своето свято и велико дело.
             Каквито и да са трудни днешните времена, ние сме длъжни да почитаме своите герои. Не може един млад човек да знае всички есни на Азис, Галена, Глория, Десислава, а като го питаме кой е Ботев и какво е създал, той да гледа като теле в железница.
             Народ, който не си познава историята и своите герои е обречен!