Весела Коледа!/:erry Christmas!

Скъпи приятели. Искам да ви пожелая Весела Коледа. Да сте живи и здрави и много щастливи!/ Dear friends. I want to wish you Merry Christmas! Be wealthy, and verry happy!

"Чергари" ли са прабългарите

Уважаеми читатели. позволявам си да пусна един свой личен коментар относно темата за прабългарите и техния произход. Минава през всякакви пишещи машини и компютри през времето. Винаги е имало манипулации по този въпрос. През различните периоди от време темата за нашия произход е била манипулирана, за да бъде удобна на тогавашните силни на деня. 

            Нека сега да се спрем на историческите и археологическите извори, които се отнасят до нашата тема.

              Едни от най-ранните свидетелства в западната историческа традиция за прабългарите са от времето на хунските нашествия, когато за първи път се споменава на запад името българи като "съюзници" на хуните.  След смъртта на Атила те се връщат обратно на Изток. 

            В източните исторически извори те се споменават още по-рано през ІІ-ІV век. Едни от първите историци, които споменават името българи, е Мойсей Хоренски в своята Арменска история. Мойсей пък от своя страна цитира по-ранните произведения на арабския историк Мар Абас Катина, в които писания локализира българите в териториите на Северен Кавказ, където прабългарския вожд Вунд прави държавно обединение. Българите обаче след военни действия са принудени да напуснат този район по посока източен Кавказ и Черно море, като така влизат в полезрението на Византия, и нейната историческа традиция (Йоан Зонара, Прокопий Кесарийски) заради военните нашествия в ромейските предели от страна на древните българи. 

              След като българите успяват малко да се заседят на териториите между източен Кавказ, източната част на Черно море и обширните степи на днешна Украйна, отново организират държава под ръководството на хан Кубрат. Старата Велика България оцелява около век. Хазарското нашествие се оказва неудържимо за българите и ги принуждава да се разселят в разни посоки и Аспарух със своите българи идва на Балканския полуостров и в 681 година побеждава византииците, и основава Дунавска България. По-нататък историята я знаем и аз няма да се спирам на нея.

              Археологическите доказателства за присъствието на българите в споменатите от мен райони също вече са доста. За живота им на кон съдим от археологическата култура Сивашовка, за която руските специалисти от Волго-Донската археологическа експедиция са сигурни, че е тясно свързана с прабългарите. Това е потвърдено и от нашата археологическа наука. Погребенията от тази култура са бедни на артефакти, открити са оръжия и доста стремена, което е доказателство за живота на кон. 

              Обаче има и друго. Тази експедиция е открила и множество градове, които са наречени от руснаците "городища", някои от които като Деснобрежното Цимлянско городище, са строени от дърво, докато други като Саркел и Хумаринското градище са строени изцяло от камък.   Защо в степните райони строителството е дървено? Просто историята ни разказва за огромно движение на хора, което започва с отблъскването на хуните от китайците на запад. Ето какво се случва. Китайците отблъскват със сила западните си врагове, хуните, които от своя страна, понеже са изтласкани на запад, пак чрез война подчиняват и изтласкват своите съседи на запад. Те пък от своя страна правят същото и така е до появата на тези племена в Европа. 

              При такова развитие на нещата е просто невъзможно да се уседне където и да било и затова селищата и градовете са правени от дървен материал, който е лек и лесно преносим от едно място на друго. Същият е случаят и с българите и тяхното движение. Те не са живели на коне, защото са го искали, а защото били принудени да го правят. Но там, където се заседяват, оставят градежи и държава след себе си. Така е с градището Верхний Чирюрт в Дагестан (чиято територия съвпада с владенията на Вунд). Същото е положението и с градищата във Велика България, които са каменни като Саркел и Хумаринското градище. Последното специалистите го считат за предшественик на Плиска. То е каменно, голямо и в него са открити много надписи с руническо писмо. Саркел също е каменен.

              След нашествието на хазарите, аспаруховите българи са принудени да използват дървен материал за своите селища като Никулицел в Румъния, тъй като под хазарски натиск са принудени да се преселят на Балканите, където се появяват градове като бъдещата българска столица Плиска, която отново е строена от дървен материал, заради несигурността на българите дали ще се заселят в този район за постоянно. Два века по-късно по времето на хан Крум и след неговата победа над византийците при Рижкия проход, става ясно, че заселването е за постоянно и в Плиска се започва каменното строителство.

               Не може един народ който е "чергарски" да има такива архитектурни познания, да има своя писменост (така нареченото руническо писмо) и да остави такива забележителни паметници. Това просто е невъзможно.   За мене истината е следната: българите никога не са били "чергари", а оттам, откъдето са минали са оставили култура и държава след себе си.

Какво е всъщност Коледа

             Скъпи приятели. понеже по медиите сега особено преди коледните празници, слушаме за празника Коледа какви ли не работи, реших да напиша моя кратък коментар по този въпрос.

Християнската версия на този празник се появява още от времето на Свети Никола и се утвърждава след Никейския събор от 324 година след Христа, когато започват да се утвърждават основните догми, канони и богослужебни книги на християнството.

        Този събор е свикан по волята на император Константин Велики, който след като побеждава владетеля на Източната империя Лициний при Хрисополис, започва политика на обединяване и сплотяване на вече обединената Римска империя.

              Този събор всъщност представлява завършващия етап на християнизация, чието начало е поставено от свети Павел, който успява да адаптира християнството в среда, която е нееврейска и така го разпространява по света и го превръща в световна религия.

             В този процес старите езически обичаи на съответните народи, където християнството се налага и разпространява не само, че не изчезват, а просто приемат своята християнска одежда. 

              Такъв е случаят и с празника Коледа у нас. когато цар Борис І Покръстителя, налага християнството в България, се случва същото обличане на езическите обичаи на славяни и българи в християнска одежда.

              Името Коледа според историческия сборник "Сборник разных летописей", който е част от поредицата "Полное собрание русских летописей", Коледа идва от името на Коляда, който е славянския бог на зимата. Така, че дядо Коледа,който идва, се явява всъщност бога на зимата в нашата езическа традиция. Неговият празник е 25 декември, който е и деня на зимното слънцестоене на бога. менно заради това църквата застъпва езическия празник с рождеството на младия бог Христос.

               В българския вариант на този празник жертвоприношението се изразява в коленето на прасе, което си е чисто езическа традиция, защото църквата по принцип отрича кръвната жертва.  Разбира се този празник има и други детайли и народни практики, на които няма да се спирам. 

               В западния вариант на този празник, той е наречен Рождество Христово (Cristmas) а дядо Коледа е наречен Санта Клаус. 

            Представяният в модерно време белобрадат старец с шейна с елени, Снежанка и седемте джуджета идва всъщност от северна Европа.

                  Разбира се ние, българите сме част от този модерен свят и приемаме някои западни влияния, като да си украсяваме коледната елха, и да радваме нашите деца като се обличаме като дядо Коледа.                  

             

Малко известно за Яворов

         Скъпи приятели. Искам да ви разкажа един много интересен случай от живота на големия наш поет и народен войвода Пейо Яворов. По време на своето трето отиване в Македония, което сава по времето на Първата балканска война през 1912 година. След като четата на Яворов освобождава Банско заедно с българската армия той се устремява на юг. Българските войници под ръководството на генерал Стилиян Ковачев успешно действат в района на Пиринска Македония и освобождават Мелник. 

           След тези успешни действия Пейо Яворов, неговият близък приятел и съратник Тодор Александров и още двама техни другари отиват при генерал Стилиян Ковачев и настояват пред него българската армия да освободи град Кавала. Генералът отказва да прати войската, защото не му достигат хора, но се съгласява да прати Яворов и тримата му приятели като наши пратеници в този град. 

             Поета и другарите му се прегръщат с генерала братски, обличат се като наши пратеници и заминават за Кавала, в който се е намирала голяма турска войска, която действала в този регион заедно с нейния щаб. Когато четиримата пратеници пристигат в града, отиват в щаба на турската армия и директно поставят ултиматум на командващия, че ако по най-бързия начин турската армия не се изнесе от града, то българите са разположени на близките до Кавала възвишения и ще ги изколят до един. 

             Какво се случва, обаче оттука насетне. Турците се плашат и панически се изнасят от кавала. На третия ден след турското изнасяне при Яворов и приятелите му пристига неговата чета, а чак на петия ден пристига българската армия. Тоест пет дни Яворов и другарите му остават сами след турското напускане на града и практически са го освободили сами без да пукне пушка. Това е наистина исторически факт. 

              

 

На Коледа се ражда български герой

          На Коледа се ражда не само Христос, а и един герой. На 25 декември 1848 година в малкото балканско градче Калофер в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Петкова се появява на бял свят едно момченце, което го кръщават на Христос - Христо Ботев.

          В своите първи детски години бъдещият велик поет и герой живее в своя роден град. през 1854 година той се мести и заедно с баща си и отива да живее и учи в училището в Карлово, където преподава и Ботьо Петков Той учи там до 1858 година. След като минава време те се връщат обратно в родния Калофер, където младото момче продължава да учи, и завършва калоферското трикласно училище през 1863 година

          Преломен момент в неговия живот е срещата му в същата с видния български възрожденски деятел Найден Геров, който му помага да замине за Одеса. там той учи във Втора Одеска гимназия, откоято е изключен поради липса на интерес към учебната програма през 1865 година. По време на своето пребиваване в Русия младият Ботев се запознава с достиженията на руската и световната литератури и поддържа близки контакти с редица руски революционери. През 1866 година той е назначен за учител в бесарабското село Задунаевка, но година по-късно му се налага да се върне в родния Калофер, защото баща му тежко заболява. 

             В същата година му излиза първото стихотворение "Майце си" в издавания от Петко Славейков вестник Гайда.

                През 1867 година Ботев е принуден да напусне Калофер и да емигрира в Румъния, заради пламенната си реч по време на празника на светите братя Кирил и Методий 11 май (24 май по-нов стил). 

                 Неговият румънски период оставя траен отпечатък в живота му. там той живее освен в Браила и в други румънски градове, където сменя много работни места. Запознава се с редица наши борци за свобода като Хаджи димитър, Стефан Караджа 

                 През 1868 г. младият революционер става част от  четата на Жельо Войвода, на която е секретар. По време на своето пребиваване в нея той написва стихотворението си "На прощаване". Четата обаче още в Румъния се разпада и не успява да прекоси Дунава.

                  След това Ботев се записва да учи в медицинското училище в Букурещ, където негов съквартирант е бил Апостола на българската свобода Васил Левски. Талантливият поет, обаче не успява да събере средства за да продължи своето обучение и напуска училището.

                  Няколко години той се мести, като през 1871 година той се заселва в Галац, където се запознава се и поддържа връзка с руския революционер Мелетин, който от своя страна общува със своите съмишленици в Одеса.

                 Когато румънските власти ги разкриват, ги арестуват и затварят и двамата във Фокшанския затвор. След като Ботев го освобождават от затвора, се връща отново в Букурещ, където издава своя вестник "Дума на българските емигранти", който излиза на 10 юни 1871 г. . През месец април на следващата 1872 г. Ботев отново е задържан и заключен отново във Фокшанския затвор. Благодарени е обаче на застъпничеството на Левски и Каравелов, той е отново на свобода. Големият боет започва работа във вестника на Каравелов "Независимост“, на който след време става и съредактор.
                 Творческите му прояви не стигат дотук. На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“. през 1874 година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество.
               Работата му като журналист продължава и във в. "Знаме" през 1874 година. На следващата година, Ботев издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров.
               Тази 1874 година е особенно важна и за личния живот на поета. През юли месец, той се жени за своята любима Венета и техен кум е Георги Странски
           През септември месец излизат ботевата стихосбирка "Песни от Ботьова и Стамболова" както и „Стенен календар за 1876 година“, където е публикувано знаменитото му стихотворение „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.
След обесването на Васил Левски, поета застава начело на БРЦК. Под негово ръководство две години по-късно започва подготовката на Априлското въстание. По нейно време, той заминава за Русия, където събира средства и оръжие за въстанието.
            След кървавото му потушаване, революционерът си подава оставката като ръководител на БРЦК и въпреки това остава активен. поддържа връзка с членовете на Гюргевския революционен комитет, а през май 1876 година излиза последния брой на неговия вестник "Нова България".  След като успява да събере своя чета, той успява да се качи с една част от нея от пристанището в Гюргево на кораба "Радецки" на 16 май. Според историческите източници ден по-късно четата принуждава  капитана на кораба Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг близо до град Козлодуй.
             След като ботевата чета стъпва на прословутия козлодуйски бряг, тя поема своя път към Балкана, като минава през околодесетина села. от тези населени места за съжаление на четниците, малко българи се присъединяват тях.
             Последователите на поета-революционер водят няколко сражения с турските потери. Епичната последна битка на четата става на 1 юни 1876 година на Околчица, където тя е разбита и Христо Ботев пада убит от куршум.
                Разбира се много са версиите за неговата смърт, които историците дебатират, но аз няма да се спра на тях. Според мен важното е едно и това е, че Ботев и четата му са герои и абсолютно заслужават нашата почит и уважение със своето свято и велико дело.
             Каквито и да са трудни днешните времена, ние сме длъжни да почитаме своите герои. Не може един млад човек да знае всички есни на Азис, Галена, Глория, Десислава, а като го питаме кой е Ботев и какво е създал, той да гледа като теле в железница.
             Народ, който не си познава историята и своите герои е обречен!
                

Добре дошли

Скъпи приятели. Добре дошли в този блог. Много ви благодаря, че го посещавате.
Всеки може да публикува материял стига този материял да не е обект на авторски права. Както и всеки един от вас може свободно да си публикува мнението в блога.